ВЕРСИЯ

(или изкуството – само като препятствие и доказателство по неотклонния път към абсурдното)

Някъде съществува огромно помещение, където никой не е влизал и никой не може да влезе. Но странно е, че в паметта на хората няма и следа от показателен факт за създаването на това странно помещение. Хиляди смелчаци са се опитвали и опитват да проникнат зад стените му, хиляди велики учени са се опитвали и опитват да разгадаят тайната с мисълта си, но винаги безуспешно. Създадени са безброй много хипотези около тази загадка, но никой, все още, не знае със сигурност нищо.

Сега ще се спра по-подробно на описанието на помещението, според хипотезите на някои учени. Това е стая, зала, салон или пространство, в което, ако някой погледне отвътре, ще схване дължина 3000, ширина – може би 2, а може би и 10 метра и височина 2.00 – 1.30 метра. Липсата на врата и прозорци не е най-странното в неестествеността на тази стая, зала, салон или пространство. Великите изследователи на необетованата от никого територия извеждат хипотезата (поне най-правдоподобната от всички), че отвътре (а отвън не е важно) двете къси и едната дълги стени са нищо повече от две къси и една дълга стени, боядисани плътно и неотклонно с някаква боя – според тях, бяла. Забележителна е другата страна. От пода до тавана и от едната къса, до другата къса стени, тя представлява обикновен аквариум – цялостен и огромен. Също така според изследователите, обитателите на този аквариум-стена са от най-различни видове риби, костенурки, змии, водорасли, пясък, скални отломъци и т.н.. Интересно е тяхното предположение, че зад дебелите стъкла на аквариума-стена се помещават, както всички видове водни обитатели, познати днес на земята, така и отдавна изчезнали… и дори бъдещи екземпляри. Но откъде ли прониква светлина в това пространство, защото, според изследователите, вътре е светло като ден?

Оттук нататък оставям Безсмислието да борави с историята, която следва.

Безсмислието създава някаква жена или девойка, в центъра на това пространство, обърната с лице към аквариума-стена. Прави впечатление, че тя напълно отговаря на идеалите на всички епохи за съвършенството на красотата. Ако поетите, художниците, мислителите, религиите и т.н., от началото на света, до наши дни, се надигнат от небитието, в един глас ще измъдруват, че това е съвършенството, към което се е стремял света. После ще въздъхнат облекчени, че са съзрели различията на всички философии и не философии в едно единно цяло и ще поведат душите си отново в небитието, удовлетворени и успокоени от победата над света. Наистина, Безсмислието създаде, под формата на жена, еднообразието на многообразните форми и идеи. И това еднообразие или многообразие може да се нарече само съвършенство на небитието.

Докато ви занимавах с непосилността на моето възхищение, в пространството се разнесоха звуци, които гарантирам, никой от нас не е дочувал на тази грешна земя. Това бяха звуци, подобни на музика, но сякаш музика, конструирана от море, звезди, пространство, светлина, синьо и една свръхчовешка воля за щастие. Тази висша музика изтичаше, откъде другаде, ако не от жената, изправена и висока като старинна статуя, пред аквариума-стена. Полека, много бавно жената започна да плува по плавните вълни на музиката си. Формите на тялото се съживиха от привидното вцепенение и придобиха смисъла на своето съвършенство. По достигащата до Венериното хълмче бяла илюзия на дреха, преминаха и заиграха тръпките на младата фигура. Босите пръсти на краката се отделяха плавно от пода и бавно се спускаха, за да докоснат отново своето отделяне.

В ритмичното си движение нагоре, ръцете отметнаха светло въздушната коса и музикално завличаха бялата илюзия, там, където тя едва не скриваше раменете. Когато елегантните движения на музиката приплъзнаха илюзията под овалните форми на гърдите, изведнъж зазвучаха нови нюанси в музикалната структура. Едва сега стана почти ясно, че това е някакво подводно течение в музикалния океан, което е една от съставките, придаващи свръхестественост на плавната музика. Свръхестественият нюанс се понесе като лек мирис от леката игра на гърдите. Те ту се издигаха нагоре и следваха илюзията, че се откъсват от тялото, ту се спускаха като вятър, рушащ основите на ледени блокове. Гърдите се отклоняваха наляво и надясно от музиката и рисуваха свои собствени форми, и макар парадоксално, се открояваха като идеална съставка от целостта на композицията. Когато бялата илюзия, от тялото, се свлече на пода като ненужна вещ, се разнесоха безбройните нюанси на музикалната аранжировка, която едва-едва загатваше тайните на своята красота, но накрая ги разплиска на преден план, а ритмичната цялост отдръпна видимата красота на заден.

Точно щом Безсмислието реши да създава представа за всеки отделен нюанс, както направи това с музикалните гърди, всичко изведнъж секна. И музиката, и нейните нюанси се разпиляха в пространството. Не самата жена, не дори и тялото й, а нещо от нея се спусна стремглаво към аквариума-стена, с трясък проникна в стъклото и продължи отново и отново да нанася разрушителни удари по цялата продължителност на огромния аквариум-стена. Това от жената, което рушеше целостта на стъклото, бе странно, разярено, малко човече. То се бе превърнало във вихър и никой не можеше да укроти разрушителната му сила. Цялото беше обляно в кръв. Тялото му се раздираше на още по-дребни от него парчета, а раните, сякаш не му правеха впечатление. Малкото човече така се бе развихрило, че не се знае как щеше да свърши всичко, ако Безсмислието не го върна в тялото на жената и не отведе самата нея извън това пространство и извън себе си.

Но Безсмислието не счете за нужно да възстанови изпочупения аквариум-стена. От големите процепи на дебелото стъкло течеше водата, понесла в себе си целия съществуващ свят. И полека, много бавно стаята, залата, салона или просто пространството започна да се пълни с вода, понесла в себе си този свят.

Безсмислието, необезпокоявано от нищо, създава в центъра на пространството една друга жена, обърната с лице към пробития аквариум-стена. Без да се двоуми много, под музиката на изтичащата от аквариума-стена вода, жената започна да съблича страстното си тяло. Нивото на изтеклата вода бе достигнало до коленете, но на нея не й правеше впечатление мазният допир на водните обитатели. Жената танцуваше под аранжимента на водата, а гърдите й, в своите неистови отскоци, рисуваха хиляди очи на несъществуващи мъже, които, ако притежаваха ръце, щяха много естествено да изстискат пламенността на тези пламнали гърди. Бедрата и задника се разтваряха конвулсивно и разпиляваха около себе си мазния мирис на женското тяло. В цялата тази игра присъстваше налудничавия порив на притежанието. Присъстваше единствено самото тяло. Когато водата достигна нивото на чатала й, водните обитатели започнаха да проникват в нея. И тогава усмивката на лицето придоби сладострастна, изкривена форма. Очите се притвориха, а скулите пламнаха от страстно блаженство.

Едва щом водата достигна нивото на раменете, Безсмислието възстанови разгромения аквариум-стена, но в него вече бе останало малко количество вода, а обитателите му, до един се бяха пренесли в пространството и в жената. Тя продължи да танцува с тяло във водата и от движенията около нея се разливаха леки вълнички, които скоро придобиваха гладката повърхност на околната вода.

Така остана жената – с изкривено от сладострастие лице, с тяло, покрито до раменете с вода и с водни обитатели, непрестанно проникващи в нея. Безсмислието също остана там, увиснало над водата, за да следи за съвършенството на този свят.