ВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ

1

Преди се възмущаваше от много неща.

2

Той погледна дъжда. Нямаше желание да разбере, точно в колко часа вали дъжд.

3

Не знаеше, че след малко ще отиде да се обръсне. Но след малко отиде.

Не се видя в огледалото. Не се насапуниса. Не взе самобръсначката, останала от дядо му. Не се поряза.

4

Облече риза и панталони. От пирона до вратата избра единственото яке, което притежаваше. Не го беше махнал от главата си, защото с него използваше пирона за закачалка. При обувките разликата бе, че вместо пирон, за закачалка използваха бравата на вратата. Завързани една за друга с вързанките, те притежаваха самочувствието на своята миризма и височина от земята, с което отблъскваха нашествието на буболечките.

Със съвършен вид на човек, без нито една буболечка в обувките и при това гладко избръснат, той изломоти „довиждане”, на каквото бе останало от тапетите в коридора с място за, но без крушка. И като се сети, че е забравил ключа под леглото, отвори и затвори вратата, която откриваше пътя към стълбището – без всякакъв парапет – към отдавна липсващото стъкло на вратата на един от входовете на блока.

5

Той не погледна дъжда. Беше изминало доста време от него.

Не знаеше, че отива на спирката. Както не знаеше, че се оказа на спирката, точно четвърт или три часа, след като бе тръгнал натам, защото всеки път разстоянието се оказваше едно и също и преминаването му – различно.

Той остана на спирката. Не знаеше, че няма работа и започна да плюе в канавката, от другата страна на тротоара. Не знаеше, че всяка плюнка целеше една омачкана и със сигурност празна цигарена кутия. След няколко часа също така не знаеше, че бездъненото кошче за смет, от лявата му страна, чувствително подхранва мъглата, близо и далеч около ноздрите, с остатъци от чревно човешка (и други закуски) миризма.

Когато тръгна към театъра, не знаеше, че бе спрял да плюе целенасочено по измачканата и със сигурност празна цигарена кутия.

6

Той не погледна дъжда. Не погледна дъжда пред себе си, нито зад себе си. Той просто не погледна.

Не погледна точно така, както не знаеше, че отива в театъра по най- голямата улица. Не знаеше също, че влезе в театъра без да влиза.

Божичко, той не знаеше, че стои в една от таванските стаи на театъра, както не знаеше, че някога, преди да престане да се възмущава от много неща, тази стая се наричаше канцел-ария.

7

Врата. Под. Таван – крушка. Стена. Стена. Стена. Стена – врата. Бюро – телефон; чекмедже – химикал. Стол. Шкаф – рафтове.

8

Той не погледна дъжда, така, както не знаеше, че излиза от театъра.

Не знаеше, че върви по най-голямата улица. И след пътя до един от входовете на някой блок, не знаеше, че е изморен.

9

Той не погледна дъжда.

След всичко, което не знаеше и след като се сети, че е забравил ключа под леглото, отвори и затвори вратата, която му откриваше пътя към нещо, дето отдавна не знаеше. Най-после използва с якето си гвоздея за закачалка. Изломоти „здравей”, на каквото бе останало от тапетите в коридора с място за, но без крушка. И много изморен, без нито една буболечка в обувките, той влезе в някаква стая.

10

Врата. Под – лъжица, чиния, ключ, Кант, Лесинг, Фройд, Юнг, Шопенхауер, Адлер, Фром, Ницше, Ференци, Киркегор… водка, място за дрехи. Таван – крушка. Стена. Стена – прозорец. Стена. Стена – врата. Легло – одеяло.

11

Той седна на леглото. Взе водката и отпи само една голяма и тежка глътка. Остави шишето на „мястото”. Събу обувките и след като завърза вързанките им една за друга, излезе в коридора и ги закачи за бравата на вратата, за да плашат нашествието на буболечките. На връщане в стаята постепенно се освободи от тежестта на панталона и ризата, като ги постави на единственото свободно и отредено за тях място – пода.

Легна. Припомни, докъде бе стигнал с наизустяването на Юнг. Наизусти набързо още няколко пасажа и остави книгите.

12

От всички легла той тръгна към всички сънища – толкова много, колкото много сънища съществуваха в този град.

13

Сънят бе единственото пространство, време, състояние и предмет, където той знаеше, че съществува една огромна, огромна и огромна лъжа, толкова огромна, колкото огромна е била преди това истината.

В съня виждаше дъжда. Имаше желание да разбере, точно в колко часа вали дъжд. И веднага сверяваше часовника на разума.

В съня не виждаше дъжда. Имаше желание да разбере, точно в колко часа не вали дъжд. И си помисляше: божичко, колко малко време е останало!

Той отдавна бе разбрал, че сънят е последното пространство, време, състояние и предмет, който е една огромна, огромна и огромна лъжа, толкова огромна, колкото огромна е била преди това истината.