Ти (когато пуякът връхлетя да кълве очите ти, но не улучи, започна да заекваш, а пуякът го заклаха. Когато големите, дето крадяха прашки, те провесиха над стария, пресъхнал кладенец, за да те изплашат, ти им повярва, едва щом за малко не те изпуснаха. Когато по-големите ти казваха, че черните топчета по поляната, дето ги ядеше, са бонбони, знаеше, че това са изпражненията на овцете. Когато ти казваха, да стоиш мирно до стълба, за да те замерят с камъни, знаеше, че няма да улучат. Когато, за да провериш какво ще стане, залепи ръката на сестра си за горещата печка и тя изкрещя, а на ръката й остана огромно лъскаво петно, тя беше и остана твоя сестра. Когато с чукалката за месо надупчи новия гардероб, въпреки, че след това те биха, той си остана надупчен и никой не го нарече по друг начин, освен гардероб. Когато те бяха оставили сам до среднощ, да плачеш за тяхното закъснение, от страх, че си сам, че ще останеш без тях, те се върнаха.) бе.
Ти (обвиняват те, че след като се събудиш, пиеш едно кафе и с това изчерпваш всичко останало. Че след като се събудиш, пиеш едно кафе и с това изчерпваш всичко останало. Че след като се събудиш, пиеш едно кафе и с това изчерпваш всичко останало. Да предположим, че след като се събудиш, пиеш едно кафе. Че след като се събудиш, пиеш едно кафе, един сандвич. Че след като се събудиш, пиеш едно кафе, един сандвич, пускаш музика. Че след като се събудиш, пиеш едно кафе, един сандвич, пускаш музика, отиваш някъде. Че след като се събудиш, пиеш едно кафе, един сандвич, пускаш музика, отиваш някъде, връщаш се. Че след като се събудиш, пиеш едно кафе, един сандвич, пускаш музика, отиваш някъде, връщаш се, пускаш музика, един сандвич. Че след като се събудиш, пиеш едно кафе, един сандвич, пускаш музика, отиваш някъде, връщаш се, пускаш музика, един сандвич, пиеш едно кафе. Че след като се събудиш, пиеш едно кафе, един сандвич, пускаш музика, отиваш някъде, връщаш се, пускаш музика, един сандвич, пиеш едно кафе, лягаш, за да след като се събудиш. След като се събудиш, пиеш едно кафе и с това си спестяваш всичко останало.) си.
Ти (до тебе, някаква квадратна, тротоарна плочка крачи намръщена към амбалажните пунктове, със “Сърца за изтръгване” под мишница. Каза си, че квадратната плочка пак и отмина. Вървеше спокойно, нарочно бавно и отстъпчиво по улицата, по която дърветата плавно и безшумно се плъзгаха по релсите, спираха тук-там, да съберат пътниците и потегляха. А ето едно познато. Днес в настроение ли си, попита дървото? Една квадратна, тротоарна плочка носеше да предава в амбалажните пунктове “Сърца за изтръгване”, отговори ти. Легни да мина, каза дървото, преди три дни някой е отрязал парче от линията, обещаха да назначат за лягане, ама ето, няма. Ти легна да мине дървото, което сега се оказа малко по-тежичко от друг път. Поизтупа се и продължи, за да стигнеш все някога до работното си място, тоест, до табелата, която, в твое отсъствие, заравяш в земята, и която гласи:
“ Собственикът на шията, на която вися,
обещава да запознае всички, дето се
интересуват, какво е видял собственикът на
шията, на която вися. Най-малкото
съмнение за достоверност, собственикът на
шията, на която вися, заплаща с главата си.”
Здравей.
Здравей, отговори ти, една квадратна, тротоарна плочка носеше да предава в амбалажните пунктове “Сърца за изтръгване”.) ще.
Няма коментари:
Публикуване на коментар